ИМА ЛИ КЪРТИЦАТА ОЧИ
Владислав "Хезаяни" Атанасов

българска, първо електронно издание
1998

редактор
Явор Цанев
художник
Иван Иванов - Йоаний

РУСЕ
1998


Разположение:

преддверие

Иконите

стая "анима"

Малката Мария
Мария Магнификат
Баба Село
Баба Село ІІ
Баба Село ІІІ
Анима

стая "квадрати"

Адамова смърт
Разходка край езерото през
зимата
Четири сезона
Обич
Краят на сушата

стая "вещи"

Вещи
Със
Небесен фрагмент
Три черни топки

стая "има ли къртицата очи"

Ангелът
От суета
До рождество
Ангелът II
Сърцето Юда
За малко по-големи от себе си бягства
Ръката на вятъра
Покана
Идваме по мост да повървим
Живей за маковете
Правото да надвишаваш
Дим

подземие

Има ли къртицата очи





Изпълнение:



преддверие


ИКОНИТЕ

Замислените лица
на иконите
пред мен
една печална
субстанция
от бои
и старост
мълчат.
Лишени от кожа
бледите ликове
са изтънели
под облата пила
която бавно
и ненаситно
изглажда
и твоите лъчи
дъх
конуси
сенки
с долини на влага
сграбчили
пластовете
неизтрита
материя.
Готови за огъня
наредени
до стената
тежи неизреченото
проклятие
по устните
неми и сухи.



стая "анима"


МАЛКАТА МАРИЯ

На малката Мария
сополът й тече –
кафява слуз
от разтопени
гниещи звезди
угаснали отдавна
в междувремието.
И малката Мария
весело размазва
тази лесна плячка
на порастващото
розово носле.
А някъде – в отворения
пъп на вечността
където Слънцето е Мин
а Йона е Луна –
копнеят мъртвите деца
да си играят
с веселата Мира.
И ако имах
седемкратен смях
щях да се отдам
на веселбата
със деца и лъвове
които яхат се подред
в разчертаните
квадрати
на играта.


МАРИЯ МАГНИФИКАТ

Ореолът
понякога е само
картонен
кръг.
Варакът се е
разпилял
по раменете -
на милион лета
лежат ръцете
в бездетен
скут.
Като в гнездо
на гълъб
овдовял.


БАБА СЕЛО

Вместо кос(ъ)мите старчески
подредени безплътно
в гнездото на
подмишницата малка
надничат очи
подпрени с лупите
на очила видели
през пластове диоптри
столетие.
Нащърбеният свод
на гърба
пренесъл
е
датите:
а о-то на нозете
е о-то на Отминалото.
Слънце и сняг
се спират да позяпат
ненужната и сляпа
развалина
докато продължавам
да си мисля
за птиците
накокошинени
заколени от баба Село
на изгризан
от захапвания остри
пънчик
чер.


БАБА СЕЛО II

С три тела
понякога подобни
на четвъртото
с което за последно
легна
пред всички
в препълнените
вадички
и слезе
по ручейчета
толкова солени
че щипеха
тя
пренесе
с хълбоци от бук
потоците на
всмукващата време
плът
и ги усука
в сплитки и въжа.
На своето
до есента
ги тегли
с ръцете си
многогодишни.
А те звъняха
в горния си край.
Звъняха
и звъняха
и звъняха:
това с усмивка
ангелът разказваше
от А до Я
на хубавата й
пресветла
Богородичка.


БАБА СЕЛО III

Езерото тъмно
в тънка струя
отключва тялото й
и пръстта
го глътва –
запазената пълнота
прелива
от умното й чело
за прохлада
на онова
Далеч
с лице пламтящо
от сенки
на деца в игри.
Отключването
и смехът
плодят
невинност.
Пред недокоснатите
седем прага.
И корени
се свиват в
себе си
с дъха на
гаснещи фитили.
Под стъпките
на стъжнен
залез.


АНИМА

Две лица
Два гласа
потънали
в месата ми
отдавна -
сред костите
благоуханни
разположени
на хлад
прегърнати
и слепи.



стая "квадрати"

......

ОБИЧ

Сладки
са устните
целунати
в мъгла.


КРАЯТ НА СУШАТА

Влагата се събира
в кротката равнина
на езика –
и там думите
започват
да растат.



стая "вещи"


ВЕЩИ

Защото
вещите са гладни
те оглозгват хората
и оставят от тях
д у ш и
с които котките
и кучетата
си играят
докато им омръзне

докато ги заровят
в пясъка.


СЪС

Топи се времето
като масло
под огън
в кипящия тиган
на стара баба
топят се
спомените ми
със него
и пълни се
със пяна
адът

и съска
сивата им
плът.


НЕБЕСЕН ФРАГМЕНТ

Тринайсет хиляди луни
разселили на вековете
мъртвите
Адамовци и Еви
крещят изнервени:
- Препълнено е вече!

В пукнатини и кратери
в гигантски пещери
сред всепоглъщащ
п р а х
под небе
с изстиващи слънца
търкалят се
и подскачат
като топки напомпани
шарени и черни
душите.



стая "има ли къртицата очи"


АНГЕЛЪТ

Летните дни влизат
под козината
на зимната мечка
и осветяват
гнилите й вътрешности
като газен фенер.
Пещерите в свода
от кости
приютяват
тяхната топлина
и към ноздрите потича
блаженство
дъха предъвкващо.
Рефлексията
на мускулите
се сменя
от освободено
постоянство
а по плътта на клепките
полепва черен прах.
Тогава
сред безвкусните
снежинки
нагоре се издига
сънената рошава
душа.


ОТ СУЕТА

Благославям утрото
което не ми носи
своята благословия
а сухия хляб
несдъвкан
от усилията
на вчерашния ден.

Благославям и деня
който отстъпва
от желанията
и прави брега
далечен.

Благославям и вечерта
в чието спокойствие
умират мечтите
със своите
невротични очертания
наречени часове.

Благославям.
Благославям енергично
тази троекратна
суета.


ДО РОЖДЕСТВО

Рождество
за да се наречеш
отпий
от чашите полека
под белотата
на узряла плът
и ако се откъсне
к а п к а
по-леко ще виждаш
попадне ли в окото.

В душата ще попадне ли?

Привързани на нерв
висят над пропаст
първите неща.

Рождество
наричай се
докато телата ти
година след година
изкачват се
по зърното
олекнало
в разкъсващата
пръст.


АНГЕЛЪТ II

Стои без дъх сега
на прага
опрял глава
в стена от вечност.
Затрупват го кристали
тишина
и тяхното мяукане
полепва
по оголения врат
и едрите
ръце на продавач
на топъл хляб.
В отлично менгеме
отвсякъде студът
е стегнал това парче
от кости и месо
чиято душа
с дебели и тресящи
бутове
се мести бавно
към огнената паст
на север от небето.


СЪРЦЕТО ЮДА

Целувките
изглаждат ръбовете
на устните
които обидата
изостря.
Пречупените върхове
на думите
ги изкълвава
злобата
до пукване.
Сълзи покайни
в смирено
отчаяние
дълбаят тунели
към сърцето.

А то лениво
сънува
края.


ЗА МАЛКО ПО-ГОЛЕМИ
ОТ СЕБЕ СИ БЯГСТВА

Бягството е невъзможно
по хиляда и една
причини –
така започва
вседневното ни
разскърцано от болка
б я г с т в о.
Съсипани от спомени
за бягства
с години
до прозорците стоим.
В своите дни на мрака.
Когато разпуква
светлината
стари рани
и тика ни
към устните
корички
за да нахраним
хленчещото Нищо.

Добро утро
хвърлен камък
за малко по-големи
от себе си
бягства.


РЪКАТА НА ВЯТЪРА

Ръката на вятъра
по-мека
от котешка лапа
обхожда гладката
кожа на хоризонта
и оставя сини следи.
Слънцето
болно от желания
и надежди
умира
в локва кръв.
Локомотивът-нощ
се свлича от хълма
надолу
а черните
като минало
сажди
слепват немите ми
от сълзи
очи
погалени
от празната
ръка на вятъра.


ПОКАНА

Животът е смърт
с откъсване
бавно
оттук-и-отвсякъде.

Ронят се от паметта
безплодни
семена
с имена.

Животът е смърт
излизат от стаята
след дума последна
приятелите.

Животът е смърт
за любовта
вкаменява се тя
изстива като комета.

Животът е смърт
и децата го знаят
понякога.

Знае го и пръстта.

Животът е смърт.

А смъртта е покана
за всички
да си отиват
вкъщи.


ИДВАМЕ ПО МОСТ ДА ПОВЪРВИМ

За малко в слънцето
на есенния свят
пробуждаме се
век да повървим,
потрепваме с плътта
на костите си
предпазливо,
оглеждаме се, спираме
пред всеки цвят,
пронизани с невидими
пътеки от дни
в мълчание.
Живеем
(в това е словното
безсилие)
прехвърляйки мостове
един към друг.
Уста в уста,
под краища превързани
в отвори.
Така излиза че
по-живи
от нас самите
са мостовете и
сводът небесен дебелее
от посоки.
Люляно над бездни,
в тъмните течения
под тях
потъва котвата
на бронзовото ни
рождено име.


ЖИВЕЙ ЗА МАКОВЕТЕ

Живей за маковете
защото ги има
живей за небесния им Градинар -
по гигантско
зелено стъбло
ще се изкачиш
горе
при Червената долина
в която броди
душата ти
и очаква
да я прегърнеш.


ДИМ

В неясния му силует
извиращ от душите
на мъртвите
гълъбите кротки
като орли се вдигат
нагоре.
С очи налени от кръв
намигат ми
приятелски страхливо
и техните летящи
изпражнения
изпридат над залеза
достоен
за робските ми усилия
саван.

Така и мен улавя
в мрежите си
Бог.



подземие


ИМА ЛИ КЪРТИЦАТА ОЧИ

За къртицата
не можем всеки път
да кажем:
Тя е живата риба
приближила
нашия кей.
Тогава
да забравим
че сме рибари
и да говорим упорито
на нямата и сляпа
истина
пред нас
а тя да слуша.

И толкова.
Който разбрал
р а з б р а л.

към входа
триада
нонети
tarows of madness & children
стихотворения и други спомени