TAROWS OF MADNESS & CHILDREN
Владислав "Хезаяни" Атанасов

българска, първо електронно издание
2003

редактори
Уилям Блейк, Р.М.Рилке, Дилан Томас, Уилям Мередит, Курт Клингер и маестро К.Г.Юнг

художник на картите таро
Иван Иванов - Йоаний


Глупак. Нула.
Глупакът е глупак когато е на връв.
Лежи по гръб омотан от кървавата й плът
напомня мотив от krevatna живопис –
щъркел на крак се е привел за да прекъсне
с ножицата си белязаната среда
върху извиващ се от скромност път –
в нея човешка ядка наднича от кръвта.
За малко време Глупакът издълбава
място в ръката си с оставена от двама
драскотина по тялото
на книга от грохнал в тежестта си дъб.
Там в клоните му състарени
духнатият в ухото вятър пилее отсечените
палци на разлистени за вратовете
Мъдреци нацарували се над Глупостта
и много преди това умъртвени
от метастази на привикване към нея.
Глупакът не забелязва това
той е захласнат от общи впечатления
за надвесените над него пространства.
Не различава нито формите
нито разстоянията: претегля
тихата светлината – очите си разтваря
широко за удоволствие.
Но лявото не заспива както дясното
не бързат еднакво те и не се прегъват заедно.
Когато приижда силен звук –
сякаш от тръба изваден –
един Глупак потреперва
и скоро в беззъбо отсъствие заплаква.
Той в киселото и соленото се дави.
Не лапа от горчивото.
Глупакът се изморява от изморяване
от лоша миризма.
Езикът му може да бута гласните
а те – да го протягат при събуждане.


Фокусник. Едно.
Фокусникът обича прикриващата се като мрак светлина и
този, който види черното, той ще види и светлото
съблазните на многоцветието
и преодолял многоцветието, се изправи на изток
предусещането с ноздри на пристъпите от смъртни ветрове –
вятър от ветрове се роди и се разпадна във въздуха.
Неонагледено цитатното начало което е обикнал повече
от другите три – цитатно онагледени – е
да стои в полет.
Той е втренчил поглед в пламъка на свещ и си представя
как се полюшват майчините му гърди.
Бъдещето е под корена на зъбите:
над нежните венци плющене
от млечни палуби във восъка на мекия му свод отеква.
Усещането за техния вкус отваря пътеки във воплите
и насреща вече пъхти задоволеното желание.
И Фокусникът фокуснически се буди
мига на магия и на разгадаване: Това ли е човешкият й глас?
От Сфери ли е все още движението на Света ?
Извадени от мрак въпроси потъват в мрака.
И вика насрещно.
По стар обичай Фокусниците избират за острие на виковете
измежду sizigy: Г-г / М-м / Р-р / Т-т / Х-х…
“Откъде да знам кое…” – все още не е избрал този Фкснк.


Великата Майка. Две.
Великата Майка се движи като махало
мята насам-натам изоставените си тела:
за всяко място е тялото и всяко тяло е място
когато не е Изоставеното място на изоставящите
защото на Изоставящите бедственият флаг
е бягащо към нищото нищо.
Търси пътя с очите си Tя.
Но Майката не е махало нито пък е човек.
Тя вижда всичко което се движи бавно.
Далеч и близо гледа тя.
Внимателно се вслушва: колко малко чувства
на удоволствие има все още в света.
Великата Майка не се възбужда сама.
Повечето време не е будна но изсмукващо.
Изсмуква време след времето –
фалангите на медените си пръсти и
непрекъснато протяга устни с напрегнато внимание.
Склони ли глава – нагоре, нагоре! – растежът
отвътре с твърдост я сдобива.
Ах, ах! Кратко е еднократното удоволствие:
едва-що изсмука съгласните от “_а_е_и_а”
и смъртният вик на тази крехка дума потъна в
безкостната и зряща Майка за миг
носена от Б-б / Л-л / Р-р / Н-н за четирите й краища
подобно сезони рисувани в ъглите на атлазно покривало.


Анима. Три.
Анимата представлява крехък порцеланов съд
с който на Изток приготвят горещи слова
за приятелски разговор или любуване.
Тя задължително се разглежда с две очи.
Анимата обикновено стои на точно определено място
но докато се движите и тя ще се премества с вас:
ще ви види където и да сте застанали.
Не закъснява да обяви чуждите хора за чужди –
обича своите стопани и отражението си в огледалото.
Въпреки че картата показва три тя е вече четири.
Четири – тепърва в живота ще се убедите – е навсякъде.
То е баща и майка, звяр и природа.
Първото е дясната ръка. Звярът пристъпва с десен крак.
Анимата и четирите размахва (пет когато е момче).
Затова пред нея всеки поспира.
Анимата може да опита да ви хване.
Не се отдалечавайте
не слагайте в джобовете си храна!
Разговорите плуват гладко като делфински корем
за Анимата и другите части на тялото са специални.
Ти я гледаш и тя те гледа.
Поглаждаш я и тя те глади.
На ръцете ти виси – с краката ти те носи.
Лежи с теб но не седи. Не я упреквай в нищо:
това е всеки в малко повече от себе си.
Протегни ръка и тя ще избърза своята да подаде
сякаш си разменяте усмивки или храна.


Анимус. Четири.
Анимусът е чиста проба радост – той е всяка вещ.
Желанието да вземеш е малкият Анимус.
Големият – вече си взел. Лов с очи:
очите са пълни, ръцете са празни.
Когато Анимусът спи може да се побере
в една средно голяма утроба:
Всичко е Едно.
Анимусът плаче в съня си и не се пробужда –
нека реките сами да си текат.
Любимата му дума е “ръкавица”
свита или разтворена е все едно.
В картината на Таро Анимусът си играе с твърдостта
и търпението възседнал разкъсана книга.
Волята му за живот е неподвижност при удивление.
Отвсякъде го заобикалят пискливи звуци
спирали от удоволствие
и охлювени “ю”-та към него пълзят.
Той им отговаря просвирвайки с отворите в плътта си
но случва се и да изплаче всички гласни.
Те пък разплакват и мен:
mene, mene, tekel uparsin.


Баща. Пет.
Аз Съм и Аз не Съм:
ако това Си Ти то Аз Е удивен
ако това не Е то в страх голям Е Аз
ако това Е жест Аз до ушите Е засмян
ако това Е музика радва се Аз и се радва
ако това Е длан ще се събуди усърдието в Аз
ако това Е огорчение Аз ще плаче и ще се сърди
и по-дълго няма-няма-няма да се храни Аз
и когато се нахрани ще вдигне Аз ръце
и ако това Е измама ще се цупи Аз
и ще плени внимание.Няма
по-любовна въртележка
за създаване на
искра от Аз.

И друго: че “ако” Е мръсна дума
Таро предупреждава родителите.
Понеже това Съм Аз какво Ти следва тогава?


Брак. Шест.
Къде? – повтарящият се въпрос.
Навсякъде: в Небето –
летящите обръчи от небесни птици
в празните ръце – изтръгнатите празни звуци
случайно – многообразието на удивените случайно
в подражаването – подражателните устни на смеха
в стоенето – стоическото стоене без стеснение
от стягащата суета на суетящите се.
Суета на суетите и всяческая суета.
Пръст при пръстта и око за око.
Мера според мера.
Ана и ава. Ада. О-о (малко) и О-о-о (голямо).
И така нататък: от многобройните “чисти”
и от безкрайните огледални
се избират по две.
Никъде: следват се пипнешком словесните заповеди –
заканите ще еволюират сами.
Поспира се за изричане имената на всичко от имена.
Името на розата - в името на живота.
Гробът на безименния войник.
За божествените имена.
Помни своето име.
Владислав е име.
Всеки с името си.
Именно.


Архетип. Седем.
Стоенето на крака изисква познаването им.
Затова разгледай добре своите крака
тези крака - всички крака
дори накрая да останеш в собствения си ход.
Мършавите крака носят горчивина.
Охранените държат излишно количество тъкани.
Най-малките са най-гладки.
Печални са краката на колосите.
Абаносови – като на брюкселски фъстък.
Пресъхва изворът на всяко удоволствие.
Когато ги разглеждаш разтвори уста –
сухият език усеща влагата през планини.
Дори от небето да пада звезда
Архетипът няма да се впечатли.
Ще си тежи на мястото
а мястото е в гърления звук за мляко
което клокочи между извиращите скали.
Архетипът не спи неспокойно когато не спи
и всичко от него започва да се разбира.


Unus mundus. Осем.
Unus е Едно: Едно е Всичко. Всичко се повтаря.
Един е за всички изходът за влизането в живота
един е за всички входът за излизането от него:
една е съдбата на Unus и на човек… Врата.
Обърнати са главите към тази Врата.
Малките ръце са протегнати напред
големите – встрани.
При радост дланите се допират
при страх те се опитват да отблъснат Куче.

Unus е тласната
към безпристрастната справедливост
молба.
Мъртвите неща се опитват да помогнат
без да се стават от местата си.


Puer aeternus. Девет.
Шамански транс в пламъка
на неизгаряща гигантска светулка.
Безброй неуморими безцелни движения
чертаят кръгове един над друг
кой от кой с по-висш смисъл от предходния.
Вълчият глад е търпелив но не е хитър:
плячката е в стомаха но ръцете са нахапани.
Нека остарелият юноша кима одобрително с глава.
Скоро лицето му ще почервенее от гняв.
След четири отсъстващи бащи той пак е с Баща.
И ще уплаши плашливите
а с другите добре ще поговори
защото речта му се чува по-ясно и все по-надалеч.


Енантиодромия. Десет.
Слагането на птича кост под езика
предизвиква безапетитие.
Разгледаната птича кост. Сърцевината.
Изстиналото съдържание подсказва
че някой е мъртъв във въздуха
и пада като краеъгълник
който подобно на лош спомен
понякога тежи в стомаха.
Подобно на луд: без болка
не може да се спре движението
с глави на телата и вътрешностите им.
Движението преумножава нищото.
Така небесните птици не смогват
да го изгребват –
само боязливите гълъби пристъпват
към него в обездвижения кръгъл час.
Невидимите прегради все още повалят
празните заупокойни чаши все още разделят.
Докога бащата ще ходи изправен?
Докога синът ще пълзи?
Всичко казано той разбира
и на човешките звуци умее да подражава.


Сила. Единадесет.
Стигна дванадесет: време е да се изправи.
Понякога тактиката е такава – Изправи се
да е време: дванадесет стигна. :-) Но рядко.
Има Сила за всичко: дори да вижда надалеч.
Няма причини: ще подочуе мястото на звука.
Може да избира: 1.храна 2.храна 3.храна.
Иска да се смее: много видове смях за подражание има.
Зеленото и бледосиньото: сивото.
Трябва да хапе: живи кости с жива плът по тях.
Опита и опита: целуна и целуна.
Не е лесно да се каже: с поглед и с ръка.
Знае своето име: името си знае.
Ръчичката дай: ръчичката.


Инстинкт към живота. Дванадесет.
Променящата причина за външните неща
е неизоставящият живота инстинкт.
Случайните удари по клавишите на пиано
предизвикват толкова внимание
колкото и най-доброто изпълнение
на класически етюд.
След многочасов сън започва подражаването
дори на сложни движения: например
извръщането на глава при целувка
пълна с нежелание.
Вместо едно просто поклащане за “не”.
Полюшване на отрицанието. Без устни.
Да забравим всичко: ходенето пеш
и допирът до книги е много повече –
те са достатъчни
като променяща причина за външните неща.


Инстинкт към смъртта. Тринадесет.
Все го тегли към слънцето
висящо от нарисувания таван.
Страх го е да не падне.
Въздъхва от удоволствие
след размишление и опит
относно причината за различините звуци
които причинява aura catena
триеща се във въздуха
и потта на изкачващите се по нея души.
Някои души самостоятелно ходят
и говорят по веригата.
Другите – с нахапани пръсти
лека-полека на нокти драпат нагоре.
Първите съкращават дългите думи
вторите – само разстоянията.
Небето си остава стъкло и лед
огледало и безстрастие.
Го е без име.


Senex. Четиринадесет.
Senex обича отдалечените неща.
Обича и отвлечените.
С наслада и упорито търси скритите.
Не може да запали свещ
но може с дъх да я угаси.
Понякога бие пламъка със самата свещ
след това разглежда ръката която бие.
Целува я.
Повдига рамене и ръцете си
събира в знак на молба –
изважда и умножава думите
разделя ги: повтаря ги и ги запомня –
изхвърля имитациите: пази оригинала.
А боят е противоотрова
когато се стоварва с по-малко от великански гняв.


Зло. Петнадесет.
Злото идва с внимателно опипване
на собственото тяло.
Кой е уловил с ръка водна струя?
Звездите падат и никой не може да ги спре.
Птиците падат и никой не се трогва от това.
Никой не се опитва.
Злото прави гримаси пред огледалото
опитва се да протегне в него ръка.
Там нещо тиктака.
Или говори. Или ходи.
Или е подражание на нещо много по-сложно.
Злото е забележителният прогрес
в преупотребата на
постоянно повтаряни думи.


Теменос. Шестнадесет.
Теменос е дъщеря на седемнайсет
която се опитва да хване в дланите си стълбче дим.
Сребърната лъжица от устата й е паднала
от нея се е пръснало по пода съдържанието – гняв.
Теменос се бои от черни фигури –
само тях не открива с това удоволствие
отделяно за всички останали.
Ще изброи приятелите ти и ще се смее.
Вкусът към чистота развива формите.
Невъзможното да се случи жалостиво скимти.
Теменос е млада кротост
възседнала пробягващата между чувства шеговитост.
Трябва да се признае и това – Теменос е славолюбива.


Душа. Седемнадесет.
Душата – като се извадят другите неща –
не иска да захвърли стореното.
Отделя малкото от големите.
“Тръби с тръба”.
Понякога го прави с пълна уста.
Такива ще ти ги “наговори”…
Не я обиждай – търпението й бяга надалеч
без да знае време се крие.
Ще го запомни и след век ще те отключи
за да покаже
че не останало кой знае колко много.
Няма да имаш сили и да се засмееш.


Жена. Осемнадесет.
Всички Жени танцуват.
В отличие от незрелите си сестри
те не се боят от облечените в черно.
Танцуват като животни с тях
но отказват да ги целуват.
Еднакво добре въртят лявата и дясната си ръка.
Представленията на лицата и позите
аплодират гордост.
Многобройни са опитите им
и те завинаги запомнят.
Къпещите се в студена вода Жени плачат.
Могат дълго да мълчат:
едно да липсва – ще го посочат.
Защото жестовете са
за предпочитане пред речта.
Еднообразието за тях е превелико удоволствие:
кой друг би низал ден след ден в чужда броеница.


Мъж. Деветнадесет.
Слънцето спи само два часа.
Мъжът изобщо не спи.
Свива си наум дима
наум се смее и наум чете.
За да говориш с него
си приготви повече отговори
защото само ще те пита.
Синьото е върху червеното
червеното е върху жълтото.
И какво от това?
Гримасите потъват надолу
фантазиите – назад.


Self. Двадесет.
…И той се смял на своето отражение в огледалото
през обема дни на краткия си живот.
Две седмици по-късно си спомнил че има баща.
След още три месеца започнал да подрежда
в редици загробените си спомени.
През цялото време си говорел на глас и се слушал.
Неговата реч учудвала еднакво и сватбарите
и оплаквачките.
Хубавото е че въпреки страха от морски стихии
всички били напоени с радост.


Дух. Двадесет и едно.
От Духа започва броенето.
Питагор се опитва да рисува в пясъка
Хераклит – да пее сред водата.
Дух храни куклите и нарисуваните хора.
Три сложни думи за осъществяване
се събират в пеещите наноси.
Пъпът на единния свят застива скромно
в точката на въпросителния символ.
И тъй нататък.
Еднакво погват пътя
Лудия
Духа или Глупака.

таро от йоаний
триада
има ли къртицата очи
нонети
към входа