стихотворения и други спомени  

СТИХОТВОРЕНИЯ И ДРУГИ СПОМЕНИ
Владислав "Хезаяни" Атанасов

българска, първо електронно издание
2008


Участници в първото издание на книгата:
дизайн на книгата — Явор Цанев,
редактор — Иван Симеонов - John.

ISBN 978-954-92126-8-6

------------>


Понякога

Понякога можеш да откриеш себе си в една стара снимка
можеш да откриеш себе си в една стара снимка
да откриеш себе си в 1 стара снимка
себе си в една стара снимка
в една стара снимка
стара снимка
снимка
в
снимка
стара снимка
в една стара снимка
себе си в една стара снимка
да откриеш себе си в 1 стара снимка
можеш да откриеш себе си в една стара снимка
понякога можеш да откриеш себе си в една стара снимка


------------>


Няма избор пред това

Няма избор пред това
всеки е влюбен в
червенокосата от
последната пейка
на градския парк
момичето което изпушва
наполовина своите истории
и ги захвърля като звезди
в притъмнения край
в липсващия овал
на езерото

което подобно лебед
е отплувало с няколко
впечатления и думи
в юлското небе
за да плоди невинност
и повече любов
прекъснатият от тъгата
смях.


------------>


На теб за празника

Отдалечаването спира дъжда
в градината на погледите,
в непреломения камък на обичта
попива насладата,
очакваната есен стъпва
в (теб) приюта —
лицата скрила от себе си,
заключила вратите.
Семената на прошката
безмълвно изпълват растежа.
Първото докосване до всичко е
очарование, завършващо с печал —
и ти я обожаваше до днес,
когато звезда от утробата ти
те изпитва с птиче детство.
Безброй човешки знаци
добиват смисъл, сплитащ полета
те ухаят на нощните лалета
от добрия отминал век.
Следа от майка на вълчета обикаля
затиснати от ситост спомени,
понякога едва-едва се будят
сламените старци и сънищата им
изпускат заклинания,
извикват духове прозрачни,
които подобно теб
на празника благословят,
осъдените да обичат
през всичките свои дни.


------------>


Към последното стъпало

Към последното стъпало на ада
слиза всеки живот.
Рай няма.
Няма повече живот
след последното стъпало на ада.

Към своя край се движи всичко.

След ада на последното стъпало
повече живот няма.
Няма рай.
Всеки живот слиза
към ада на последното стъпало.

Към рая на първото стъпало
всеки живот възлиза.
Няма смърт.
Сега смърт няма
пред рая на първото стъпало.

Време има за всичко.

Пред първото стъпало на рая
няма смърт сега.
Смърт няма.
Възлиза всеки живот
към първото стъпало на рая.


------------>


Взета назаем

Взета назаем
от погребението на врабчето
удавено със своята звезда
в улука на старата
къща случайно снесена
под яйцето на майка му
сто години до нейното изяждане
днес по обяд
е истинската безпомощност —

тази преди душата
в тялото на някой
младенец да се отвори.


------------>


Преди да вдигне

Преди да вдигне сянката
и да излее над земята,
над цялата й жива неподвижност,

преди да се сглобят на юг парчетата
от стъклописа в Хелиопол
където драконът поглъща вси светии
цветни и прозрачни при светлина,
към север

преди водата да замръзне
в дробовете на ловци на смърт
и те да пукат като рибени мехури,
но не на изток с аленото зърно
в изровените коренища,
който милва слабините с хладна
във всички посоки ръка,
както в началото, така и в края,

преди да помаха приветливо
в излъсканата плът на този старец,
към когото тръгва тялото
след изгребаните думи

през най-хубавото или
най-(не иска да се нарече)
пространство,

и се сгъстяват посевите,
и всичко е обходено с единствената
машина на времето
каквато са спомените и надеждите

преди тази толкова неясно кога
ще се отвори душа,
още в майчината полусфера,
пъп до пъп
хранителен тунел протегнала,
подобно пръчица на фокусник,

преди да я узнае всеки с име,
преди това явяване светът да разтръби
без жалост или милостиво.


------------>


Загледани в мъглите

Загледани в мъглите, в теснините
нито дума за помощ
от никъде не идва

няма север, нито юг
костите се плъзгат по скалите
в утрото пропадат като птици.

Загледани в мъглите, в теснините
завинаги да сме разкъсани
да сме изядени до зъб

това от запад и от изток
предвещават ветровете
тихи, под топлите тела

остава сянка или кълн
в градината, в околностите
спят легиони вечен сън.

Пламтящи в мрак лежат
върху кървава роса
с коса размахана над черен лоб

Майката на всички мъртви
крачи сред безименната плът
и нито дума не изричат

за помощ белите скали
в утрото загледани
завинаги в мъглите, в теснините.


------------>


Стихът

Треперещият стих —
няма да срещнеш никъде
в света такава гледка.
Той умира всяка нощ
преди съня. И всяка
утрин го проклина.

Разкъсаният стих —
никъде в света не можеш
да видиш това страдание.
Той е в моя ум. И неговата
смърт нощта му спуска.
Всяка нощ преди съня.

Любовният стих —
няма в света подобно
проклятие. Той е в средата
на сърцето. Забит с пирон.
Мята се пулсът.
Устата му е пълна с мрак.

Последният стих —
подобна чернота извира
единствено от ада. Спи
в риза усмирителна
денят. И неговото слънце
гасне с тихо шумолене.


------------>


Солените пасажи на думите

Мъртви мъртвите прегръщат
с последен дъх
в прочетените краесловия.
Прострените на кръст в полето тела
смесват пръстта си
и изпод затворените корици
на свещените книги
се подават като изсъхнали клони
ръце с отсечени палци.
Кога, с какви сили е вилняла сушата,
изпепеляваща всичко
след благодатния дъжд?
Някъде, в отворите на небето,
има извори за издути и сити на влага
листа, слепнати в благоуханията и
молитвите си.
Кой ги разделя и подрежда?
Пламъкът на езика ги близва
от четирите посоки
и в тях изплуват
солените пасажи на думите.
Има потоци и след потоците реки
за всеки ден.
И за нощта има огнено езеро.


------------>


Разсъмване

Отива си нощта
и черната й сянка
оставя тяло ми

потопено
всред лилийното езеро

царуващи забравени тела
отгръщам с ръст висок
на розов ствол
съм окачил лицето си

гримасата му се разчупва
във суровите води

навътре глождя стръвно
есенния пулс
зашеметен, без власт
над мен
сърцето водни кръгове
прибавя.

Сега съм сам и гол
през мен тече
линеещата пустош
на разсъмване

сред пламък бял изгрява
дъхът на източния хълм
извиква дъжда несподелен
на мъртвия сезон

да оплоди вселената
на костите сред времето
прииждащо от дълбините
с грохот и всесилен зов.


------------>


Спомени

Стиховете за които се държим
любовта ни всичко да огрява
устните целуната в мъгли
и децата върху седем
смеещи се прага.

Споменът ми
съживи.


------------>


към входа
tarows of madness & children, 2003
нонети, 1999
има ли къртицата очи, 1998
триада, 1997

Hosted by uCoz