i x t y s
Владислав Атанасов

българска, първо електронно издание
2011




Прекрачвам през този праг на дълга

Прекрачвам през този праг на дълга
(и на мъгливия ден през дола)
и нищо не издава
че под устните издути от усмивки
по каменна стълба слиза
с разлюлени крачета
недетската загриженост за края
на дневния час и за неговите обли
плитчини в които няма
корабчета и костенурки
а само - хлад.

И в тази безпределна пелена
словата се издигат сами:
О, Боже на плътта и сетивата,
нека бъде помирението ти,
нека бъде в царство обвита
зримата за нетелесните очи
душа и нека да има още един
дори да е единствен ден
за обич и за човешка близост.


------------>

Абелар

“Пътят е свършил, започва пътуването”
в ранна утрин когато мъртвите спят
вечния си йерихонски сън
и няма кимвален звън да ги пробуди –
и когато живите лежат
без дъх затиснати от любовта си

със слепнати за светлина клепачи
с черни пясъци втвърдени върху
погребаните предишни светове –
сълза и капка кръв не могат
да откопчат умирането
и затова пътуването е горчива болка.

И ти се иска
единствено
да стигнеш.
Там където е.


------------>

Кристине Буста

"Най-чистата форма на интелигентност
е добротата.
За нейното постигане
са нужни неизмерима глупост и съпротива
срещу така наречения разум."


Кристине Буста
библиотекарка от Виена
която в небесата вместо книги
сега чете на ангелите добротата си безкрайна
е тайнственият дъжд над нас
изсипващ букви.

И буквите отварят
в тъмнината
жажда за съпротива
срещу
противността на разума
понякога

и глупавите ни сърца
така разхълцват
че сълзите
протичащи през хълма
на нашата плът
отмиват всяка чернота

и всеки ред
скрепен с печата
на безмълвно робство.


------------>

Аркадия

Над планината Ликеон
в небе угаснало
от вълчи вой
тъмната звезда на боговете
в сърцевината златна
на свойта сянка
спи.


------------>

Не докосвам нямам спомени

Не докосвам нямам спомени
дори в леглото на ума
сънищата да чертаят образи и силуети
не е възможно да запомня – нещо или някого
потъва в мен светът
както светлината пропада в окото
и никога не се завръща обратно:
ето го, Леонид Андреев
който наднича в очите на мъртвите
и слага тялото си на релсите
за да мине над него нощният влак
и който плюе в лицето
на червения Буревестник
и някога все пак умира във Финландия
с дневника на дявола на гърдите –

той не докосва няма спомени
единственият белег
е моят разделител в книгите

прекрачвам ли или отстъпвам назад
това е само състояние
което без път назад полита
в бездната на твоя поглед.


------------>

* * *

леката
прегръдка на деня
въздух в
слепоочията
сипва

прозрачни
часовете вдигат се
от дълбините
на прокудените
мигове

покоят бърза
с огнена завеса
дневните ни
мисли
да покрие

въздъхват
и се пускат
от телата си
преплетени
душите

обичам днес
и
дишам
дишам дишам
дишам


------------>

Не мога да си спомня

Не мога да си спомня
кога започна пътя ми нагоре
отворени
очите следваха света
навсякъде
където той се раждаше
(от думите
и от неравните им очертания)

и погълнатите хлябове
растяха в билото на планина
по което сама душата
се изкачва
нямам мир
опитвам да си спомня
опитвам да си спомня
опитвам

от хребетите често
душата ми се спуска
в погледите на най-близките
потъва в отворите
сред благоуханията
на пещерите където всеки
глас е непостижимо
мъдър и желан

нося със себе си смъртта
облечен в тъмната й риза
започнах да се крия от слънцето
това е грешка, грях е
но не мога да си спомня
колкото и да съм бил щастлив
не, не мога да си спомня
тази толкова желана плът

която изскача като звяр
сред плахите усмивки
сред невинността на първото
докосване и първите
устни
и сред вековете на шепот
с които младостта
понякога е пълна

опитвам да си спомня
опитвам да си спомня
опитвам...


------------>

изход
стихотворения и други спомени, 2008
днес, 2010
tarows of madness & children, 2003
има ли къртицата очи, 1998